ПЧЕЛНИЯТ МЕД
Пчелният мед е сладко, гъсто, сиропообразно, ароматно вещество, произведено от пчелите след преработката на вътрецветен и извънцветен нектар или на други сладки сокове на живите растения. Тези сокове пчелата обогатява със секрет от собственото си тяло и пренася във восъчните килийки на питите, където ги преработва и запечатва като запасна храна.
В зависимост от естеството на изходния материал, от който е получен, медът бива: нектарен, манов или смесен. Според техниката на изземването от питите- центрофужен, топен, пресован, рамков. Според сезона на получаването- пролетен, летен, есенен.
От гледна точка на цвета- водно-бистър, сиво-бял, светложълт, лимоненожълт, червено-кафяв до тъмно-кафяв. В зависимост от консистенцията - течен, полутечен и захаросан. По месторазположението на пчелина - ливаден, полски и планински (горски).
Нектарен мед
Получава се от нектара на цветните растения. Летейки от цвят на цвят, пчелите изсмукват с хоботчетата си от дъното на цветните венчета малки количества нектар. В медовото им стомахче (гушка) нектарът се смесва с ензими, а след това се отнася във восъчните килийки на питите.
Нектарът е сладък ароматичен сок, който цветовете отделят от нектарниците. Превръщането му в мед е сложен физичен, химичен и физиологичен процес. След като се върне в кошера с пълна с нектар гушка, пчелата - нектаросъбирачка, отваря широко горната си челюст и изкарва капчицата нектар на предната част на хоботчето си. Пчелата- приемник приема с хоботчето си нектара и започва да го превръща в мед. Обработката се изразява в многократно извеждане на капчицата нектар и връщането й обратно в продължение на около 20 минути. При тази процедура нектарът губи значителна част от водното си съдържание и се насища с ензими, отделени от слюнчените жлези на пчелата. Последните инвертират захарозата до глюкоза и фруктоза. Обработеният нектар се поставя във восъчните килийки за узряване и след 3-4 дни захарното му съдържание достига 76-80%.
След сгъстянането на нектара пчелите го пренасят в други килийки, където завършва узряването му и той се превръща в зрял мед. Едва тогава пчелите запечатват с восъчни капачета пълните килийки с мед.
За събирането на 1 кг. мед е необходимо една пчела да направи около 150 000 излитания, или 1000 пчели да работят 15 дни. Пчелите, събрали този мед, трябва да изминат общо разстояние, което е около 10 пъти по-голямо от обиколката на Земята.
Когато нектарният мед е събран от цветчетата на един вид растения, той се нарича монофлорен ( липов, акациев, детелинов, слънчогледов и т. н.). Мед, получен от нектара на повече видове растения, е известен като полифлорен ( полски, горски, ливаден ).
Манов мед
Когато около пчелина няма нектарни източници, пчелите събират маната от листата на растенията и я преработват в манов мед. Маната се отделя по листата на някои растителни видове ( дъб, върба, клен, липа и други ) от насекоми ( листни въшки ), живеещи и хранещи се със сокове от листа. Те забиват хоботчетата си в зелените листа, сокът навлиза в храносмилателната им тръба и се смесва с ензимите. Излишъка от погълнатия сок насекомите отделят върху листата на растенията във вид на бистра прозрачна капчица. Доказано е, че от местата, убодени от насекомите, дълго време след това може да изтича сок и да се събира от пчелите. Поради това се различават два вида мана - животинска и растителна ( медена роса).
Съществуват различия в химичните, физичните и биологичните свойства на нектарния и на мановия мед. Оставен в кошера за зимуване на пчелите като храна, той причинява в повечето случаи заболяване на пчелите ( манова токсикоза ) и нерядко гибел на пчелното семейство. Мановият мед не е вреден за човека. Поради високото съдържание на микроелементи той е подходящ за болни, страдащи от анемия.
Използване на мед
Медът като храна, лекарство и средство за подслаждане е бил използван още от най-дълбока древност. В наши дни той широко се използва като храна и лекарство.
Известно е, че основната част от храната на човека са въглехидратите. В пчелния мед те са средно около 80% и имат голямо значение за организма не само като източник на енергия, но и като съставна част на някои биологично активни вещества. За значението на меда като източник на енергия може да се съди, като се сравни с някои насъщни за човека продукти. Средно 1 кг. мед съдържа 13 650 джаула, 1 кг. пшеничен хляб- 9 114, говеждо месо - 5586, картофи - 3595, млякото - 2793 джаула, и т. н.
Важно условие е и това, че захарите в меда са разградени до най-прости в резултат на дейността на пчелния организъм, в следствие на което се усвояват направо от организма на човека, т. е. без обременяване на ензимната система за отделяне на ензими и разграждане, както това става при консумацията на обикновена захар. Тази особеност на меда има много благоприятно влияние при използването му от деца, болни и изтощени хора, спортисти и лица, заети с тежък умствен или физически труд.
Другите съставки на меда също имат голямо значение за човека. Например минералните му вещества влияят положително върху възбудимоста на нервната система, върху процесите на кръвообразуването, защитните сили на организма и други.
Органичните киселини влияят върху храносмилането и усвояването на хранителните вещества, засилват секреторната функция на стомашната лигавица и други.
Съдържащите се в меда ензими и витамини играят важна роля за цялостното усвояване на приетата храна.
В хуманната медицина са изпитани различни начини за използване на пчелен мед като лекарство при най- различни заболявания. Получени са много добри резултати. Медът се използва при лекуване на някои сърдечно-съдови, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, нервни разстройства, инфекциозни и други заболявания.
Медът се използва широко и при приготвянето на сладкиши и медови напитки.